На 12 януари Хаити бе разтърсено от земетресение от 7,0 по скалата на Рихтер, което катапултира тази малко позната островна нация в сърцето на световните медии и внимание.
Това земетресение е последното нещо, от което Хаити има нужда. Най-бедната страна в Западното полукълбо, където между 65 и 80% от населението живеят под границата на бедността ($1,25 на ден), с история на робство, диктатори и катастрофални опити за налагане на демокрация от вън.
Това е и място с впечатляваща красота, интригуващи традиции, от които вудо е само една, и ценни природни ресурси (залежи от злато и буксит – основен източник на алуминий).
Историческите връзките между България и Хаити са силно ограничени, но това е първата катастрофа от международен мащаб, в която българските институции, представителства на международни организации и граждани се включват активно в апела за дарения на средства.
На този фон българското общество прави първите си сериозни стъпки в областта на хуманитарната помощ.
Това е област, в която развитите държави вече са събрали много опит, и положителен и отрицателен, от който държавните институции могат да се поучат в стремежа си да развият собствена адекватна политика, отговаряща на ролята и мястото на България в световната политика.
Тази статия обаче е насочена към индивидуалния гражданин, който, седейки пред телевизора, вижда покъртителни образи на разрушение и страдание, на които иска да откликне.
Много българи откликват на призивите за помощ и това прави дискусията за ролята, ползата и начините за даване на хуманитарна помощ важна и необходима. Защото досегашният опит показва, че с желанието за помощ и дарение идва и отговорността тези средства да са насочени по предназначение и да помогнат.
Ролята на индивидуалния дарител в тази ситуация е много важна, защото решението на кого да се дарят средства играе огромна роля за това колко ефективна ще бъде оказаната помощ.
Първото и най-важно правило е да се вземат информирани решения, прочетете за държавата или региона, където се е случило бедствието, за това какво се знае за конкретната ситуация, какви са различните оценки и нужди, кои са основните национални, международни и неправителствени организации, които участват в процеса.
Не мислете, че има една агенция, която координира целия процес
Едно от най-трудните неща при хуманитарните катастрофи, особено в нестабилни развиващи се страни, е, че централната власт няма капацитета да координира всички местни и международни агенции, а ООН няма влияние над други международни агенции и неправителствени организации.
Макар и да има примери за успешна координация между различните играчи, това е по-скоро резултат от добра воля, отколкото от съществуващи механизми. Затова е много важно да се убедите, че организацията, на която дарявате, има опит и ресурси да насочва даренията към места, където има най-голяма нужда и ефект.
Дарявайте средства, а не стоки и дрехи
Повечето хуманитарни агенции отправят апел за дарения на средства, защото така най-лесно може да се разпределят и попълват ниши от конкретни нужди.
Има случаи, когато може да се дари медицинска екипировка на пример, но като цяло трудно е да се знае от какво точно има недостиг в конкретното място, дрехите може да не съответстват на климата или културните условия, храната се разваля, а книги може би не са най-удачната помощ, когато си загубил дома си.
Доброволчески труд
Много хора искат да се включат директно в спасителните и строителни операции, за да помогнат с труда и знанията си.
За съжаление обаче, освен ако нямате специфични познания (строител, спасител, др.) или знаете езика, често няма с какво толкова да помогнете, което местните хора да не могат да свършат (даже на тях вероятно ще им бъде платено за работата).
Дори и да имате специфичен опит като лекар или инженер, организациите предпочитат хора, които имат предишен опит в хуманитарната област, поради естеството на работата и строго ограничените ресурси, с които разполагат.
Някои малки организации имат нужда от интернет и офис помощ, но в такива случаи рядко ще ви се удаде възможност да работите в местата, които са най-тежко пострадали, ако не познавате района и не говорите езика.
Разгледайте различни агенции, преди да дарите
Стотици организации се включват в събирането на средства, но това не означава, че всички от тях имат капацитета да разпределят средствата. Разгледайте кои организации са включени, обикновено е добре да се ползват организации, които са работили на мястото преди катастрофата и имат опит, контакти, познават политическата и културната обстановка, защото те най-бързо могат да отговорят на нуждите (и е по-вероятно да знаят какви са тези нужди).
Големи сътресения генерират огромно медийно внимание и потенциал за събиране на големи суми от бизнес и частни дарения, много организации се включват в този процес, без да са имали предварителен опит или познания, което води до грешки и разпиляване на пари. В тази връзка е добре да се търсят организации с предишен опит в оказване на съдействие.
Друга възможност е, ако имате лични контакти, чрез които да влезете във връзка с малки местни организации, които запълват конкретни ниши (като например здравен център в малък град). Често те не разполагат с ресурси за международна видимост (интернет страница или PR), но са в състояние да помагат директно и в райони, до които големите агенции не достигат.
Убедете се, че агенцията или организацията е легитимна
Проверете точното име на организацията, разгледайте интернет страницата, дали има други дейности, конференции, персонал. Дарявайте директно на организацията, а не през имейли, които може да са фалшиви.
Също убедете се, че средствата ще са по предназначение и за проекти, които имат смисъл (не за построяване на домове за сираци в район, в който вече има предостатъчно такива например).
Не очаквайте, че дарението, което сте направили, ще бъде похарчено веднага, имайте предвид, че много повече средства са нужни за следващия етап на реконструкция. За целта следете какво става с вашето дарение, каква дейност развива организацията, с кого си сътрудничи и т.н.
Опитът от много отминали хуманитарни катастрофи досега (най-скоро от азиатското цунами от 2004) доказва, че добрите намерения не са достатъчни.
С желанието за помощ идва отговорността за вземане на информирани решения, за да може ефектът от помощта да е най-голям.
Колкото по-прозрачен и открит е процесът на разпределяне на хуманитарна помощ и реконструкция, толкова по-големи са шансовете вашето дарение да стигне до хората, за които е предназначено.
